Олеандърът носи екзотиката на южните страни
Много от дълго време този хубав шубрак е прекрачил рамките на Средиземноморието и субтропиците на Азия, с цел да се трансформира в обичано декоративно растение и по нашите ширини. Олеандрите – тези прелестни вечнозелени шубраци с дълги и тесни листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна милувка на топлия мокър вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява отдалечен мирис на море и пясък и се скита измежду облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. И по какъв начин да не се харесва, като има такова екзотично лъчение и сексапил. В самото име „ олеандър “ има мекост и страст.
Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от „ олео “ – смрадлив и „ андре “ – един от гръцките острови, където е забелязан за пръв път от ботаниците-изследователи. Наричат го още зокум и лян. Според другиизточници Олеандър пък значи отровна маслина – листата му мощно припомнят маслинените и всичките му елементи са в действителност отровни. Ботаническото му име нериум (nerium) на гръцки значи мокър и приказва за това, че в родината си – Средиземноморието, постоянно вирее към вода – реки, морета, езера.
При подобаващи условия с лекост може да надмине 2,5 метра. Кожестите му листа са тесни и дълги, доближават до 10-15 см. В взаимозависимост от сорта зокумът цъфти от юни до октомври. Тъй като в едно съцветие по едно и също време има и цветни пъпки, и отворени цветове, и плодове, цъфтежът на всеки шубрак е доста нескончаем. Цветовете са в нежни тонове – бели, розови, червени, жълти, медени. В взаимозависимост от сорта биват елементарни или кичести. Събрани са в комплицирани съцветия по краищата на клонките. Повечето сортове излъчват доста прелестен мирис, който обаче за някои хора е прекомерно натоварен и провокира главоболие. За страдание някои доста красиви сортове са лишени от мирис, само че този минус се компенсира от прелестните цветове.
Като характерен представител на средиземноморската флора олеандърът цъфти и се развива добре единствено когато пораства на слънце. На място, което не се огрява задоволително, клонките ще се изтеглят, листата ще изгубят блясъка си, цъфтежът ще е безпаричен, а може пъпките и изобщо да не се отворят. През лятото зокумът ще се усеща най-добре на балкона или в градината. Щом обаче се зададат първите слани, би трябвало да приютим зокума на безвредно място.
Олеандърът принадлежи към фамилията на куртовите, това е дълголетен шубрак, който пораства добре както вкъщи, по този начин и на улицата. В нашите географски ширини се среща постоянно. Расте бързо, цъфти красиво, може да бъде с разнообразни цветове: алено, бяло, жълто, розово. Но с цялата си жизнеспособност и хубост, това растение е доста отровно. Заслужава си да се означи, че отровата се среща във всички елементи на растението, от цветята до корените. За да се отровите, не е нужно да го ядете, задоволително е да го докоснете и по-късно инцидентно да оближете пръстите си или да разтриете очите си. Интоксикация може да се появи и когато растението е в дребна непроветрявана стая. Миризмата на олеандър постоянно предизвиква главоболие, гадене и комплициране. Идвaщ oт Западните Хималаи, олеандърът е употребен от античните римляни, гърци и араби поради лечебните му свойства. Първо упоменат в текстове от 15 век преди новата епоха от месопотамците, които означават изключителните лечебни свойства на екстракта от олеандър.
Има доста митове към олеандъра. Според една от тях, в антични времена, съпругите го употребили, с цел да се освободят от погрешни съпрузи. Те просто добавяли към храната им няколко цветчета от олеандъра и те заспивали безконечен сън. Освен това царските наследници, отровили съперниците си със зокум, не се наказвали, защото това растение не се смята публично за отрова. Едва ли някой може да каже дали всичко това е правилно или не. Едно е ясно - този представител на флората е мощно токсичен.
В края на шейсетте години на предишния век турски доктор на име Хюсеин Зима Озел разкрил античен натурален лек, който дава забележителни качества за излекуване и дългоденствие на хората, които го употребяват. Често именуван Пустинната роза, олеандърът е изумително сполучлив в лекуването на рак, ХИВ/СПИН, хепатит С, астма, епилепсия и парализа. Екстрактът съумява даже при пациенти с рак, систематизиран в терминален етап от стандартната медицина. Макар че е извънредно потребен в лекуването на редица съществени болести, не трябва да се не помни, че олеандърът е токсичен, с него би трябвало да се борави вярно и да се употребява извънредно внимателно.
Инфо: www.gradina.bg
